Материали


ПДЧ – съкратено от Плоча от Дървесни Частици. Този сравнително нов дървесен материал е патентован през 1936 година от Пфол. Първият завод за производство на еднослойни и трислойни плочи от дървесни частици е създаден през 1941 година в Бремен – Германия. Той е произвеждал по 10 тона плочи от дървесни частици дневно. Основни суровини са били изсушена смърчова дървесина и фенолни смоли. Година по-късно е формулирано наименованието “плочи от дървесни частици”. Тогава започва и прилагането на формалдехидни смоли като свързващи вещества. Грубите плочи от дървесни частици се състоят от дълги трески, чието направление в повърхностния слой е успоредно на повърхнината на плочата и перпендикулярно в нейната сърцевина. Ето защо тяхната якост на огъване в надлъжна посока е по-голяма отколкото в напречна. След шлайфане и лакиране те намират приложение в мебелното производство. Най-често употребяваните плочи от дървесни частици са трислойните. Средният им слой е от по-груби, а двата по-тънки повърхностни слоя – от по-фини и плътно пресовани частици. В близкото минало плочите от дървесни частици са излъчвали свободен формалдехид в количества, вредни за здравето на хората. Днес се произвеждат плочи от дървесни частици от така наречения Клас Е 1, които се считат за безопасни. Плочите от Клас Е 2 отделят по-голямо количество свободен формалдехид и се използват само с допълнително повърхностно покритие.

МДФ - Medium Density Fiberboard (Дървесно Влакнести Плоскости със средна плътност ).
MDF има финна и хомогенна влакнеста структура. Гладката повърхност, високата здравина, перфектната обработваемост както на повърхнината, така и на ръбовете са предпоставки за много ефектни обработки при производството на мебели.

Поради високите качествени характеристики на MDF - плоскостите, като еластичност и якост на огъване, плътност, еднородна структура, точност на размерите и дебелините, голямото разнообразие на дебелините, нищожно набъбване след потапяне във вода, висока негоримост, ниско съдържание на формалдехид, този материал се явява заместител на масивната дървесина и я превъзхожда от гледна точка на намаляване операциите за обработка и намаляване себестойността на крайното изделие. MDF се явява и заместител на плоскостите от дървесни частици (ПДЧ), като материал с по-високи показатели и даващ възможности за нетрадиционни оформления на крайните изделия, както и за разнообразяване начините за повърхностни довършителни работи.
Споменатите, а и много други характеристики определят използването на MDF - плоскостите в много области. Този материал е в основата на изработването на всякакви мебели, на подови настилки, на стенни облицовки, окачени тавани, вътрешни и външни врати, преградни стени и т.н.

Технологията за производсво на дървесно-влакнести плоскости със средна плътност - MDF е била развита в САЩ към края на 60-те години. Модерният материал се е наложил и е заел голям пазарен дял благодарение на своите отличителни свойства, като заместител на масивната дървесина - чист материал, без дефекти и като заместител на плоскостите от дървесни частици (ПДЧ) - в специалните области на използване. Към края на 70-те години са възникнали първите заводи за производство на MDF в Западна Европа.

в мебелното производство МДФ се използва в 4 основни вида:
1. МДФ - "гол" материал без никакви покрития
2. ламиниран МДФ - МДФ покрит с ламинат.
3. фурнирован МДФ - МДФ плот покрит с естествен фурнир.